Беше малко чудак и говореше с птиците в парка
все на същата пейка, до себе си вестник отворил,
новините четеше на глас на настръхнали чайки,
а те слушаха само с очи и кълвяха във отговор.
После сгъваше леко небето във носната кърпа
и прибираше в джоба си птичата глъч за из пътя.
А краката му врътваха черната филмова лента
на алеята – цялата в пъстри следобедни стъпки.
И навиваше времето в ролка безмълвни години
чак до онзи предизгревен кей, до онази минута,
във която потрепваща, боса и още без име,
тя го чакаше – само на двайсет, в студеното утро. ...