9 nov 2007, 7:42

Любов

1.3K 0 3
  Любов

 Една любов изгаря моята окаяна душа,
 една любов превърна ме на просяк във нощта.
 Погалвам те и виждам погледа ти светъл
 да грее в лъчезарна светлина.

 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Навън е вледеняващ мраз,
 а тук е тихо и тук витае
 дух един, наречен той любов.

 Ти кой си, мили, и аз коя съм
 в таз игра на сълзи и скърби.
 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Ах, любов, как искам
 да мога теб да възкреся.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...