9.11.2007 г., 7:42

Любов

1.3K 0 3
  Любов

 Една любов изгаря моята окаяна душа,
 една любов превърна ме на просяк във нощта.
 Погалвам те и виждам погледа ти светъл
 да грее в лъчезарна светлина.

 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Навън е вледеняващ мраз,
 а тук е тихо и тук витае
 дух един, наречен той любов.

 Ти кой си, мили, и аз коя съм
 в таз игра на сълзи и скърби.
 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Ах, любов, как искам
 да мога теб да възкреся.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...