9 нояб. 2007 г., 07:42

Любов

1.3K 0 3
  Любов

 Една любов изгаря моята окаяна душа,
 една любов превърна ме на просяк във нощта.
 Погалвам те и виждам погледа ти светъл
 да грее в лъчезарна светлина.

 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Навън е вледеняващ мраз,
 а тук е тихо и тук витае
 дух един, наречен той любов.

 Ти кой си, мили, и аз коя съм
 в таз игра на сълзи и скърби.
 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Ах, любов, как искам
 да мога теб да възкреся.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...