9 нояб. 2007 г., 07:42

Любов

1.3K 0 3
  Любов

 Една любов изгаря моята окаяна душа,
 една любов превърна ме на просяк във нощта.
 Погалвам те и виждам погледа ти светъл
 да грее в лъчезарна светлина.

 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Навън е вледеняващ мраз,
 а тук е тихо и тук витае
 дух един, наречен той любов.

 Ти кой си, мили, и аз коя съм
 в таз игра на сълзи и скърби.
 Обичам те - нашепвам аз.
 Обичам те - нашепваш ти.
 Ах, любов, как искам
 да мога теб да възкреся.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....