10 feb 2009, 15:52

Любов 

  Poesía » De amor
1207 0 21

Една вълшебница незрима

изкушава душите ни със зов,

носи послания от небесата,

нарекли я някога Любов.

 

Тази омайница прекрасна

сякаш чудни тайнства шепти,

рои в сърцата ни вихри

и като безгрижна птица лети.

 

Открива ни Рая и Ада,

с илюзии храни златни мечти,

препълва ни с ревност и страсти,

чертае път към светли звезди.

 

Една вълшебница безплътна

смущава душите ни до гроб,

носи тайнства от небесата...

нарекли я някога Любов. 

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??