10.02.2009 г., 15:52

Любов

1.5K 0 21

Една вълшебница незрима

изкушава душите ни със зов,

носи послания от небесата,

нарекли я някога Любов.

 

Тази омайница прекрасна

сякаш чудни тайнства шепти,

рои в сърцата ни вихри

и като безгрижна птица лети.

 

Открива ни Рая и Ада,

с илюзии храни златни мечти,

препълва ни с ревност и страсти,

чертае път към светли звезди.

 

Една вълшебница безплътна

смущава душите ни до гроб,

носи тайнства от небесата...

нарекли я някога Любов. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...