Една вълшебница незрима
изкушава душите ни със зов,
носи послания от небесата,
нарекли я някога Любов.
Тази омайница прекрасна
сякаш чудни тайнства шепти,
рои в сърцата ни вихри
и като безгрижна птица лети.
Открива ни Рая и Ада,
с илюзии храни златни мечти,
препълва ни с ревност и страсти,
чертае път към светли звезди.
Една вълшебница безплътна
смущава душите ни до гроб,
носи тайнства от небесата...
нарекли я някога Любов.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
