Feb 10, 2009, 3:52 PM

Любов 

  Poetry » Love
1231 0 21

Една вълшебница незрима

изкушава душите ни със зов,

носи послания от небесата,

нарекли я някога Любов.

 

Тази омайница прекрасна

сякаш чудни тайнства шепти,

рои в сърцата ни вихри

и като безгрижна птица лети.

 

Открива ни Рая и Ада,

с илюзии храни златни мечти,

препълва ни с ревност и страсти,

чертае път към светли звезди.

 

Една вълшебница безплътна

смущава душите ни до гроб,

носи тайнства от небесата...

нарекли я някога Любов. 

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??