Една вълшебница незрима
изкушава душите ни със зов,
носи послания от небесата,
нарекли я някога Любов.
Тази омайница прекрасна
сякаш чудни тайнства шепти,
рои в сърцата ни вихри
и като безгрижна птица лети.
Открива ни Рая и Ада,
с илюзии храни златни мечти,
препълва ни с ревност и страсти,
чертае път към светли звезди.
Една вълшебница безплътна
смущава душите ни до гроб,
носи тайнства от небесата...
нарекли я някога Любов.
© Мадлен All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
