Feb 10, 2009, 3:52 PM

Любов

  Poetry » Love
1.5K 0 21

Една вълшебница незрима

изкушава душите ни със зов,

носи послания от небесата,

нарекли я някога Любов.

 

Тази омайница прекрасна

сякаш чудни тайнства шепти,

рои в сърцата ни вихри

и като безгрижна птица лети.

 

Открива ни Рая и Ада,

с илюзии храни златни мечти,

препълва ни с ревност и страсти,

чертае път към светли звезди.

 

Една вълшебница безплътна

смущава душите ни до гроб,

носи тайнства от небесата...

нарекли я някога Любов. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...