Feb 10, 2009, 3:52 PM

Любов

  Poetry » Love
1.5K 0 21

Една вълшебница незрима

изкушава душите ни със зов,

носи послания от небесата,

нарекли я някога Любов.

 

Тази омайница прекрасна

сякаш чудни тайнства шепти,

рои в сърцата ни вихри

и като безгрижна птица лети.

 

Открива ни Рая и Ада,

с илюзии храни златни мечти,

препълва ни с ревност и страсти,

чертае път към светли звезди.

 

Една вълшебница безплътна

смущава душите ни до гроб,

носи тайнства от небесата...

нарекли я някога Любов. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...