Една вълшебница незрима
изкушава душите ни със зов,
носи послания от небесата,
нарекли я някога Любов.
Тази омайница прекрасна
сякаш чудни тайнства шепти,
рои в сърцата ни вихри
и като безгрижна птица лети.
Открива ни Рая и Ада,
с илюзии храни златни мечти,
препълва ни с ревност и страсти,
чертае път към светли звезди.
Една вълшебница безплътна
смущава душите ни до гроб,
носи тайнства от небесата...
нарекли я някога Любов.
© Мадлен Все права защищены
С този мои стих искам да те поздравя( приеми го като предотговор на твоя, ако изобщо съществува такава дума)!
Поздрав, Ники!