6 dic 2009, 13:36

Любов 

  Poesía » De amor
649 0 0

Любов

Две сърца, две души,

слети във една…

Вятърът роши моята коса...

Във въздуха се реят мечти.

Животът бърза да ни раздели,

но ще успее ли?

От поредния ъгъл се показва красота

и видях в края на тунела светлина.

Колко хубаво можеше да е това?

Дали беше истинска любовта?

Въпроси и загубени отговори,

но все пак бяхме щастливи.

Часовникът бие полунощ

и мислите ми прелетяха със страшна мощ.

Любовта и страстта се сляха в чуден блясък

и всичко свърши с трясък.

© Радостина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??