Любов
Любов
Две сърца, две души,
слети във една…
Вятърът роши моята коса...
Във въздуха се реят мечти.
Животът бърза да ни раздели,
но ще успее ли?
От поредния ъгъл се показва красота
и видях в края на тунела светлина.
Колко хубаво можеше да е това?
Дали беше истинска любовта?
Въпроси и загубени отговори,
но все пак бяхме щастливи.
Часовникът бие полунощ
и мислите ми прелетяха със страшна мощ.
Любовта и страстта се сляха в чуден блясък
и всичко свърши с трясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Димитрова Всички права запазени
