6 дек. 2009 г., 13:36

Любов

903 0 0

Любов

Две сърца, две души,

слети във една…

Вятърът роши моята коса...

Във въздуха се реят мечти.

Животът бърза да ни раздели,

но ще успее ли?

От поредния ъгъл се показва красота

и видях в края на тунела светлина.

Колко хубаво можеше да е това?

Дали беше истинска любовта?

Въпроси и загубени отговори,

но все пак бяхме щастливи.

Часовникът бие полунощ

и мислите ми прелетяха със страшна мощ.

Любовта и страстта се сляха в чуден блясък

и всичко свърши с трясък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...