Dec 6, 2009, 1:36 PM

Любов

  Poetry » Love
902 0 0

Любов

Две сърца, две души,

слети във една…

Вятърът роши моята коса...

Във въздуха се реят мечти.

Животът бърза да ни раздели,

но ще успее ли?

От поредния ъгъл се показва красота

и видях в края на тунела светлина.

Колко хубаво можеше да е това?

Дали беше истинска любовта?

Въпроси и загубени отговори,

но все пак бяхме щастливи.

Часовникът бие полунощ

и мислите ми прелетяха със страшна мощ.

Любовта и страстта се сляха в чуден блясък

и всичко свърши с трясък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...