14 feb 2009, 11:14

* * * Любов...

  Poesía
1.4K 0 13

* * *

 

Любов, Любов, какво си ти за мене?

Една илюзия, една мечта;

или безкрайно търсещо вървене;

чакане; целувка на нощта?

 

Или дихание, което иска

да стопли нечие сърце;

или пък силен женски писък

при раждане; или ръце,

 

които създават стих, картина -

велико някакво изкуство?

Или цветя във спретната градина?

Не знам, Любов, но ти си просто... 

                                                    чувство!

 

                                        13 май 1988 г.

                                        гр. Търговище

 

 

Не знам как мисля сега. Или ми е твърде късно, или ми е твърде рано за мислене - 01.28 е часът и ми е спящо. Може би Я усещам като състояние на духа. Не знам, а и все едно... Важно е да Я има в сърцата ни...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...