14.02.2009 г., 11:14

* * * Любов...

1.4K 0 13

* * *

 

Любов, Любов, какво си ти за мене?

Една илюзия, една мечта;

или безкрайно търсещо вървене;

чакане; целувка на нощта?

 

Или дихание, което иска

да стопли нечие сърце;

или пък силен женски писък

при раждане; или ръце,

 

които създават стих, картина -

велико някакво изкуство?

Или цветя във спретната градина?

Не знам, Любов, но ти си просто... 

                                                    чувство!

 

                                        13 май 1988 г.

                                        гр. Търговище

 

 

Не знам как мисля сега. Или ми е твърде късно, или ми е твърде рано за мислене - 01.28 е часът и ми е спящо. Може би Я усещам като състояние на духа. Не знам, а и все едно... Важно е да Я има в сърцата ни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...