Feb 14, 2009, 11:14 AM

* * * Любов...

  Poetry
1.4K 0 13

* * *

 

Любов, Любов, какво си ти за мене?

Една илюзия, една мечта;

или безкрайно търсещо вървене;

чакане; целувка на нощта?

 

Или дихание, което иска

да стопли нечие сърце;

или пък силен женски писък

при раждане; или ръце,

 

които създават стих, картина -

велико някакво изкуство?

Или цветя във спретната градина?

Не знам, Любов, но ти си просто... 

                                                    чувство!

 

                                        13 май 1988 г.

                                        гр. Търговище

 

 

Не знам как мисля сега. Или ми е твърде късно, или ми е твърде рано за мислене - 01.28 е часът и ми е спящо. Може би Я усещам като състояние на духа. Не знам, а и все едно... Важно е да Я има в сърцата ни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...