* * *
Любов, Любов, какво си ти за мене?
Една илюзия, една мечта;
или безкрайно търсещо вървене;
чакане; целувка на нощта?
Или дихание, което иска
да стопли нечие сърце;
или пък силен женски писък
при раждане; или ръце,
които създават стих, картина -
велико някакво изкуство?
Или цветя във спретната градина?
Не знам, Любов, но ти си просто...
чувство!
13 май 1988 г.
гр. Търговище
Не знам как мисля сега. Или ми е твърде късно, или ми е твърде рано за мислене - 01.28 е часът и ми е спящо. Може би Я усещам като състояние на духа. Не знам, а и все едно... Важно е да Я има в сърцата ни...
© Надежда Маринова Все права защищены
Нали?