Любов

20 abr 2011, 23:45

Poesía » Otra

683 0 1

Дъждът ме гали по косата.

Небето е студено още.

Далеч напред блести зората,

но тук при мен все тъй е нощем.

Дъждът, вестител на небето,

отмива всичките ми мисли.

Но облак има и в сърцето -

дъждът от него пò е бистър.

И по-студена е водата,

в която давя се отвътре.

И дваж по-черна е тъмата,

при все, че вън приижда утро.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

darkaura (Теодора Чакърова)

2011-06-05T23:59:24+03:00

Всичките стихове много ми харесват - носят ми усещане за сън,видение,мечта,болка,копнеж и дълъг път навътре-горчив, сладък,неизбежен...