20 abr 2011, 23:45

Любов

  Poesía » Otra
893 0 1

Дъждът ме гали по косата.

Небето е студено още.

Далеч напред блести зората,

но тук при мен все тъй е нощем.

 

Дъждът, вестител на небето,

отмива всичките ми мисли.

Но облак има и в сърцето -

дъждът от него пò е бистър.

 

И по-студена е водата,

в която давя се отвътре.

И дваж по-черна е тъмата,

при все, че вън приижда утро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичките стихове много ми харесват - носят ми усещане за сън,видение,мечта,болка,копнеж и дълъг път навътре-горчив, сладък,неизбежен...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...