20 апр. 2011 г., 23:45

Любов 

  Поэзия » Другая
634 0 1

Дъждът ме гали по косата.

Небето е студено още.

Далеч напред блести зората,

но тук при мен все тъй е нощем.

 

Дъждът, вестител на небето,

отмива всичките ми мисли.

Но облак има и в сърцето -

дъждът от него пò е бистър.

 

И по-студена е водата,

в която давя се отвътре.

И дваж по-черна е тъмата,

при все, че вън приижда утро.

© Елина Гюдорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичките стихове много ми харесват - носят ми усещане за сън,видение,мечта,болка,копнеж и дълъг път навътре-горчив, сладък,неизбежен...
Предложения
: ??:??