Любов
891
0
1
Дъждът ме гали по косата.
Небето е студено още.
Далеч напред блести зората,
но тук при мен все тъй е нощем.
Дъждът, вестител на небето,
отмива всичките ми мисли.
Но облак има и в сърцето -
дъждът от него пò е бистър.
И по-студена е водата,
в която давя се отвътре.
И дваж по-черна е тъмата,
при все, че вън приижда утро.
© Елина Гюдорова All rights reserved.
