Apr 20, 2011, 11:45 PM

Любов 

  Poetry » Other
682 0 1

Дъждът ме гали по косата.

Небето е студено още.

Далеч напред блести зората,

но тук при мен все тъй е нощем.

 

Дъждът, вестител на небето,

отмива всичките ми мисли.

Но облак има и в сърцето -

дъждът от него пò е бистър.

 

И по-студена е водата,

в която давя се отвътре.

И дваж по-черна е тъмата,

при все, че вън приижда утро.

© Елина Гюдорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всичките стихове много ми харесват - носят ми усещане за сън,видение,мечта,болка,копнеж и дълъг път навътре-горчив, сладък,неизбежен...
Random works
: ??:??