На съпругата ми Дони

С коси облени в слънчева зора,
с устни алени, като кръвта,
с очи цвят на горски дъб,
срещнах я за първи път.

Още в миг се влюбих аз,
и я гледах с часове в захлас,
Боже, толкоз красота,
как и откъде събра.

С поглед проникнах й в сърцето,
оказа се че не е то заето,
думи страстни промълвих,
и любовта си аз й подарих.

Дони казваше се тя
с нежен мирис на цветя,
красива, като самодива,
сърцето ми с топлина облива.

Не след дълго тръгнах на далече,
и няма я усмивката ми вече,
страстни думи не редим,
всичко изпари се яко дим.

Моля се и вече се надявам,
повечко да мога да й давам,
от душата си аз късам вече,
Боже, що съм толкоз надалече.

Какво не бих дал да мога да се върна,
и своята любима отново да прегърна,
нежни думички да й шептя,
в страстния и поглед да се потопя.

Станислав ВАСЕВ
Линкълн – Англия, 27 април 2012 г.