Sep 22, 2017, 11:05 PM

Любов

  Poetry » Love
484 0 1

На съпругата ми Дони

 

С коси облени в слънчева зора,
с устни алени, като кръвта,
с очи цвят на горски дъб,
срещнах я за първи път.

 

Още в миг се влюбих аз,
и я гледах с часове в захлас,
Боже, толкоз красота,
как и откъде събра.

 

С поглед проникнах й в сърцето,
оказа се че не е то заето,
думи страстни промълвих,
и любовта си аз й подарих.

 

Дони казваше се тя
с нежен мирис на цветя,
красива, като самодива,
сърцето ми с топлина облива.

 

Не след дълго тръгнах на далече,
и няма я усмивката ми вече,
страстни думи не редим,
всичко изпари се яко дим.

 

Моля се и вече се надявам,
повечко да мога да й давам,
от душата си аз късам вече,
Боже, що съм толкоз надалече.

 

Какво не бих дал да мога да се върна,
и своята любима отново да прегърна,
нежни думички да й шептя,
в страстния и поглед да се потопя.

 

Станислав ВАСЕВ
Линкълн – Англия, 27 април 2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Васев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....