22.09.2017 г., 23:05

Любов

487 0 1

На съпругата ми Дони

 

С коси облени в слънчева зора,
с устни алени, като кръвта,
с очи цвят на горски дъб,
срещнах я за първи път.

 

Още в миг се влюбих аз,
и я гледах с часове в захлас,
Боже, толкоз красота,
как и откъде събра.

 

С поглед проникнах й в сърцето,
оказа се че не е то заето,
думи страстни промълвих,
и любовта си аз й подарих.

 

Дони казваше се тя
с нежен мирис на цветя,
красива, като самодива,
сърцето ми с топлина облива.

 

Не след дълго тръгнах на далече,
и няма я усмивката ми вече,
страстни думи не редим,
всичко изпари се яко дим.

 

Моля се и вече се надявам,
повечко да мога да й давам,
от душата си аз късам вече,
Боже, що съм толкоз надалече.

 

Какво не бих дал да мога да се върна,
и своята любима отново да прегърна,
нежни думички да й шептя,
в страстния и поглед да се потопя.

 

Станислав ВАСЕВ
Линкълн – Англия, 27 април 2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Васев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...