Любов, любов...
Любов, любов...
Ти палиш небесата,
но не в реалния ни свят,
а този който е в душата,
където страстите горят,
където думите мълчат,
където чувствата не спят...
Защото в този свят,
спокойни са сърцата,
дори тризвучия звучат,
в мелодия богата,
мажорна и чудата,
като нота осъзната,
като идеал позната,
Като... като опиат,
си тук - в сърцето и душата,
любов, любов...
Толкова си ми позната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados
