Любов, любов...

Любов, любов...

Ти палиш небесата,

но не в реалния ни свят,

а този който е в душата,

където страстите горят,

където думите мълчат,

където чувствата не спят...

Защото в този свят,

спокойни са сърцата,

дори тризвучия звучат,

в мелодия богата,

мажорна и чудата,

като нота осъзната,

като идеал позната,

Като... като опиат,

си тук - в сърцето и душата,

любов, любов...

Толкова си ми позната.