Любов, любов...
Ти палиш небесата,
но не в реалния ни свят,
а този който е в душата,
където страстите горят,
където думите мълчат,
където чувствата не спят...
Защото в този свят,
спокойни са сърцата,
дори тризвучия звучат,
в мелодия богата,
мажорна и чудата,
като нота осъзната,
като идеал позната,
Като... като опиат,
си тук - в сърцето и душата,
любов, любов...
Толкова си ми позната.
© Иван Бодуров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
