6 may 2008, 23:01

Любов от миналото

1.1K 0 1
 

 

 

 

 

                       Любов от миналото

 

Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,

обича ме или тръпка бях в мига на самота...

Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,

а студена беше моята любов, не беше жива тя!

 

И днес, когато сама обърнах се към теб,

отвръщаш ми с моята незряла чувственост,

защото това е твоето възмездие и мойто наказание,

заслужено и оправдано съм сама в любовта!

 

Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,

сега съм вече друга, нещастна и унила,

загубила душата си на птица и крилета на Пегас...

Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!

 

 

 

          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...