Любов от миналото

Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,

обича ме или тръпка бях в мига на самота...

Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,

а студена беше моята любов, не беше жива тя!

И днес, когато сама обърнах се към теб,

отвръщаш ми с моята незряла чувственост,

защото това е твоето възмездие и мойто наказание,

заслужено и оправдано съм сама в любовта!

Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,

сега съм вече друга, нещастна и унила,

загубила душата си на птица и крилета на Пегас...

Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!