Любов от миналото
Любов от миналото
Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,
обича ме или тръпка бях в мига на самота...
Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,
а студена беше моята любов, не беше жива тя!
И днес, когато сама обърнах се към теб,
отвръщаш ми с моята незряла чувственост,
защото това е твоето възмездие и мойто наказание,
заслужено и оправдано съм сама в любовта!
Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,
сега съм вече друга, нещастна и унила,
загубила душата си на птица и крилета на Пегас...
Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Тошева Всички права запазени
Шега, разбира се. Поздрав.