6 мая 2008 г., 23:01

Любов от миналото

1.1K 0 1
 

 

 

 

 

                       Любов от миналото

 

Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,

обича ме или тръпка бях в мига на самота...

Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,

а студена беше моята любов, не беше жива тя!

 

И днес, когато сама обърнах се към теб,

отвръщаш ми с моята незряла чувственост,

защото това е твоето възмездие и мойто наказание,

заслужено и оправдано съм сама в любовта!

 

Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,

сега съм вече друга, нещастна и унила,

загубила душата си на птица и крилета на Пегас...

Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!

 

 

 

          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Тошева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...