Любов от миналото

Poetry » Love

1.2K 0 1

Любов от миналото

Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,

обича ме или тръпка бях в мига на самота...

Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,

а студена беше моята любов, не беше жива тя!

И днес, когато сама обърнах се към теб,

отвръщаш ми с моята незряла чувственост,

защото това е твоето възмездие и мойто наказание,

заслужено и оправдано съм сама в любовта!

Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,

сега съм вече друга, нещастна и унила,

загубила душата си на птица и крилета на Пегас...

Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

От миналото? Оо, я млъкни! Шега, разбира се. Поздрав.

2008-05-07T03:58:04+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0