Любов от миналото

Poetry » Love

1.1K 0 1

Любов от миналото

Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,

обича ме или тръпка бях в мига на самота...

Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,

а студена беше моята любов, не беше жива тя!

И днес, когато сама обърнах се към теб,

отвръщаш ми с моята незряла чувственост,

защото това е твоето възмездие и мойто наказание,

заслужено и оправдано съм сама в любовта!

Обичам те, прости ми, забрави ме и ме остави,

сега съм вече друга, нещастна и унила,

загубила душата си на птица и крилета на Пегас...

Обичам те, прегърни ме, утеши ме и млъкни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

От миналото? Оо, я млъкни! Шега, разбира се. Поздрав.

2008-05-07T03:58:04+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0