4 jul 2007, 16:57

Любов по време на Война

  Poesía
1.6K 0 26
Не защото си нервен от делници,
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.

Не защото звънът на доспехи
си е нашата форма на звук.
Не защото и днес се превзехме.
Погледни ме... защото съм тук.

Не защото не ме нараняваш.
Не защото във тази война
побеждава един - губят двама.
Погледни ме... защото боля.

И защото един ден кръвта ни
ще се слее в едно същество.
Нека не е изтекла от рани.
Вместо залп да творим зарево!

Аз не зная дали те разбирам,
или все ми убягваш (почти)...
Но... в Любов и Война се умира.
Аз живея. Защото Си Ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...