Любов по време на Война
Не защото си нервен от делници,
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.
Не защото звънът на доспехи
си е нашата форма на звук.
Не защото и днес се превзехме.
Погледни ме... защото съм тук.
Не защото не ме нараняваш.
Не защото във тази война
побеждава един - губят двама.
Погледни ме... защото боля.
И защото един ден кръвта ни
ще се слее в едно същество.
Нека не е изтекла от рани.
Вместо залп да творим зарево!
Аз не зная дали те разбирам,
или все ми убягваш (почти)...
Но... в Любов и Война се умира.
Аз живея. Защото Си Ти.
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.
Не защото звънът на доспехи
си е нашата форма на звук.
Не защото и днес се превзехме.
Погледни ме... защото съм тук.
Не защото не ме нараняваш.
Не защото във тази война
побеждава един - губят двама.
Погледни ме... защото боля.
И защото един ден кръвта ни
ще се слее в едно същество.
Нека не е изтекла от рани.
Вместо залп да творим зарево!
Аз не зная дали те разбирам,
или все ми убягваш (почти)...
Но... в Любов и Война се умира.
Аз живея. Защото Си Ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
