Jul 4, 2007, 4:57 PM

Любов по време на Война

  Poetry
1.6K 0 26
Не защото си нервен от делници,
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.

Не защото звънът на доспехи
си е нашата форма на звук.
Не защото и днес се превзехме.
Погледни ме... защото съм тук.

Не защото не ме нараняваш.
Не защото във тази война
побеждава един - губят двама.
Погледни ме... защото боля.

И защото един ден кръвта ни
ще се слее в едно същество.
Нека не е изтекла от рани.
Вместо залп да творим зарево!

Аз не зная дали те разбирам,
или все ми убягваш (почти)...
Но... в Любов и Война се умира.
Аз живея. Защото Си Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...