4 sept 2023, 13:32

Любов през пръсти #1

751 1 1

Времето бе спряло за момент,

в неделна нощ на късна есен.

Чаша вино, запалена цигара;

във въздуха се носеше прощална песен!

 

Хладен бриз косите ѝ помилва!

Спомен за отминали моменти, 

в ухото ѝ мълвеше!

Миналото сякаш бе градина,

с утеха, през която тя вървеше!

 

Поспря се там, за миг поседна,

пред дърво с почти опадали листа.

Към него плахо тя посегна,

инициалите на ствола му погали с ръка!

 

Заплува в спомени за времето,

когато водеше я нежно за ръка!

Обич безразмерна и за двама свята -

любов през пръсти бе сега!

 

Чудеше се, как е стигнала до тук,

но точния момент така и не разбра!

Дали от самосебе си изстина любовта му,

или имаше у нея някаква вина?

 

Но как ли би могла да бъде тя

за студенината му виновна?

Нима бе грях, че го обича сляпо?

Че бе душата ѝ картина цветна;

страст отдадена и безусловна!

 

И от пробода с нож я по болеше,

щом целуваше я с огнен плам,

с цвете във ръка се прибереше,

а после пак във лед скован!

 

Един до друг са всяка вечер,

ала духом толкова далече!

Дъхът му тя усещаше в съня си,

но сърцето му го няма вече!

 

Знаеше, че днес ще бъде края!

Беше го решила и избора болеше!

Щом се върне той, го чака празна стая!

От любов през пръсти писнало ѝ беше!

 

А дали ще разбере защо я няма

и защо изгуби в него вяра?

От шепите му като пясък се изтече и остави

празна чаша вино и угаснала цигара!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за смелостта да напишеш това стихотворение, много е въздействащо, все едно го виждаш право пред очите…

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...