Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва!
Спомен за отминали моменти,
в ухото ѝ мълвеше!
Миналото сякаш бе градина,
с утеха, през която тя вървеше!
Поспря се там, за миг поседна,
пред дърво с почти опадали листа.
Към него плахо тя посегна, ...