29 dic 2014, 20:56

Любов съм

964 0 12

"Отиваш си - внезапна като смърт. 
След думите ти - идва тишината......" Ив. Цанов

 

Аз никога не тръгвам ей така.
Щом кажа сбогом, значи заслужава
без мен да свърши този път денят
възвърнала горчивия си заем.

Какво оставям? Мъничка следа,
преди вратата тихо да затръшна,
с пътека лунна към една звезда
изваяна от нас в нощта безсънна.

Преглъщам скришом болката сълза.
Прегръщам с поглед бялата ти стая.
Прошепвам тихо... Моя си съдба,
но рано е, не може да го знаеш

че цяла съм - и твоя, и на друг.
Любов съм неделима и безплътна.
И също ехо от камбанен звук,
в душата ти безсмъртна ще отдъхна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любов си,Таня!
    Щастлива Нова година!
  • Браво, Таня!
  • Прекрасно но тъжно!Пълно с много любов и тъга!!!Дано през новата година болката да поотихне!Не знам!Но ти го желая от сърце!
  • МНОГО ХУБАВО!
  • "И също ехо от камбанен звук, в душата ти безсмъртна ще отдъхна"

    Това е твоя и много силна находка, Таня!
    Поздравявам те за нея, както и за цялото стихотворение, и ти пожелавам все такива ярки поетични находки и през Новата година!
    Успоредно със здраве, щастие и успехи, разбира се!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...