Любов съм
"Отиваш си - внезапна като смърт.
След думите ти - идва тишината......" Ив. Цанов
Аз никога не тръгвам ей така.
Щом кажа сбогом, значи заслужава
без мен да свърши този път денят
възвърнала горчивия си заем.
Какво оставям? Мъничка следа,
преди вратата тихо да затръшна,
с пътека лунна към една звезда
изваяна от нас в нощта безсънна.
Преглъщам скришом болката сълза.
Прегръщам с поглед бялата ти стая.
Прошепвам тихо... Моя си съдба,
но рано е, не може да го знаеш
че цяла съм - и твоя, и на друг.
Любов съм неделима и безплътна.
И също ехо от камбанен звук,
в душата ти безсмъртна ще отдъхна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
