7 mar 2012, 8:33

Любов във Венеция...

948 0 1

   Любов във Венеция...

                                

                               ... една нощ  във Венеция

 

Като във филм ( нали Светът е сцена,

а там актьори сме поне веднъж!)

разпръскваха гондолите край мене

приятни капки летен морски дъжд...

 

Объркал бях посоките и вече

Риалто* търсех повече от час-

звездите от надвисналата вечер

подреждаха небесният атлас...

 

От къщите разляти светлините

се къпеха в каналите, а там

и Вятърът вечерен със звездите

танцуваше от лудост обладан...

 

Тогава я видях: като Богиня

пристъпваше във синкавия здрач

със хубост невъзможна- постижима,

но в думи на вълшебник- разказвач...

 

Навярно бе разбрала, че се лутам

та спря с усмивка питаща до мен-

въпроса си опитах да пробутам

аз на английски малко развален.

 

Не ме разбра естествено, но хвана

ръката ми и ме поведе тя

по улиците на Венеция с покана

да ми покаже в тая нощ града...

 

Мълчахме дълго спрели на Риалто*,

Канале Гранде светеше под нас-

красиво, феерично, нереално!...

...Стояхме и мълчахме там в захлас...

 

А после във гондолата аз тайно

докоснах с длан разкошната коса-

не се отдръпна тя, тогава трайно

придърпах я през рамо начаса...

 

Мелодия далечна от китара

довея Вятър с вихър напорист-

внезапния му порив ме накара

да я целуна в сумрака сребрист...

 

Потрепна тя, но после се отпусна,

омекна и целуна ме без страх...

А устните те й!.. Ах, ония устни-

не съм докосвал други като тях!..

 

Не знаех дума аз италиански,

освен „аморе”- значещо любов

и две-три песни неаполитански,

но с жестове да споря бях готов,

 

че Любовта е винаги безумна

и тъй внезапно ни връхлита тя,

че няма обяснение разумно

за тая нелогичност на страстта...

 

По уличките тесни на Венеция

безсънни, уловени за ръка

на Любовта в чаровната проекция

изгубени вървяхме из нощта...

 

И древност и съвременност събрали

спонтанно изповядвахме Страстта,

а мостове, канали, катедрали

ни водеха отвъд реалността...

 

...Разбирахме се с думите на жеста,

телата пък по свой си начин там

танцуваха в любовната фиеста

и бе нощта на Лудостта ни Храм...

 

15.07.2010.   д-р Коста Качев

 

                                                    

*Риалто е мост на Канале гранде във

Венеция

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...