7 мар. 2012 г., 08:33

Любов във Венеция...

944 0 1

   Любов във Венеция...

                                

                               ... една нощ  във Венеция

 

Като във филм ( нали Светът е сцена,

а там актьори сме поне веднъж!)

разпръскваха гондолите край мене

приятни капки летен морски дъжд...

 

Объркал бях посоките и вече

Риалто* търсех повече от час-

звездите от надвисналата вечер

подреждаха небесният атлас...

 

От къщите разляти светлините

се къпеха в каналите, а там

и Вятърът вечерен със звездите

танцуваше от лудост обладан...

 

Тогава я видях: като Богиня

пристъпваше във синкавия здрач

със хубост невъзможна- постижима,

но в думи на вълшебник- разказвач...

 

Навярно бе разбрала, че се лутам

та спря с усмивка питаща до мен-

въпроса си опитах да пробутам

аз на английски малко развален.

 

Не ме разбра естествено, но хвана

ръката ми и ме поведе тя

по улиците на Венеция с покана

да ми покаже в тая нощ града...

 

Мълчахме дълго спрели на Риалто*,

Канале Гранде светеше под нас-

красиво, феерично, нереално!...

...Стояхме и мълчахме там в захлас...

 

А после във гондолата аз тайно

докоснах с длан разкошната коса-

не се отдръпна тя, тогава трайно

придърпах я през рамо начаса...

 

Мелодия далечна от китара

довея Вятър с вихър напорист-

внезапния му порив ме накара

да я целуна в сумрака сребрист...

 

Потрепна тя, но после се отпусна,

омекна и целуна ме без страх...

А устните те й!.. Ах, ония устни-

не съм докосвал други като тях!..

 

Не знаех дума аз италиански,

освен „аморе”- значещо любов

и две-три песни неаполитански,

но с жестове да споря бях готов,

 

че Любовта е винаги безумна

и тъй внезапно ни връхлита тя,

че няма обяснение разумно

за тая нелогичност на страстта...

 

По уличките тесни на Венеция

безсънни, уловени за ръка

на Любовта в чаровната проекция

изгубени вървяхме из нощта...

 

И древност и съвременност събрали

спонтанно изповядвахме Страстта,

а мостове, канали, катедрали

ни водеха отвъд реалността...

 

...Разбирахме се с думите на жеста,

телата пък по свой си начин там

танцуваха в любовната фиеста

и бе нощта на Лудостта ни Храм...

 

15.07.2010.   д-р Коста Качев

 

                                                    

*Риалто е мост на Канале гранде във

Венеция

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...