Mar 7, 2012, 8:33 AM

Любов във Венеция...

  Poetry » Love
943 0 1

   Любов във Венеция...

                                

                               ... една нощ  във Венеция

 

Като във филм ( нали Светът е сцена,

а там актьори сме поне веднъж!)

разпръскваха гондолите край мене

приятни капки летен морски дъжд...

 

Объркал бях посоките и вече

Риалто* търсех повече от час-

звездите от надвисналата вечер

подреждаха небесният атлас...

 

От къщите разляти светлините

се къпеха в каналите, а там

и Вятърът вечерен със звездите

танцуваше от лудост обладан...

 

Тогава я видях: като Богиня

пристъпваше във синкавия здрач

със хубост невъзможна- постижима,

но в думи на вълшебник- разказвач...

 

Навярно бе разбрала, че се лутам

та спря с усмивка питаща до мен-

въпроса си опитах да пробутам

аз на английски малко развален.

 

Не ме разбра естествено, но хвана

ръката ми и ме поведе тя

по улиците на Венеция с покана

да ми покаже в тая нощ града...

 

Мълчахме дълго спрели на Риалто*,

Канале Гранде светеше под нас-

красиво, феерично, нереално!...

...Стояхме и мълчахме там в захлас...

 

А после във гондолата аз тайно

докоснах с длан разкошната коса-

не се отдръпна тя, тогава трайно

придърпах я през рамо начаса...

 

Мелодия далечна от китара

довея Вятър с вихър напорист-

внезапния му порив ме накара

да я целуна в сумрака сребрист...

 

Потрепна тя, но после се отпусна,

омекна и целуна ме без страх...

А устните те й!.. Ах, ония устни-

не съм докосвал други като тях!..

 

Не знаех дума аз италиански,

освен „аморе”- значещо любов

и две-три песни неаполитански,

но с жестове да споря бях готов,

 

че Любовта е винаги безумна

и тъй внезапно ни връхлита тя,

че няма обяснение разумно

за тая нелогичност на страстта...

 

По уличките тесни на Венеция

безсънни, уловени за ръка

на Любовта в чаровната проекция

изгубени вървяхме из нощта...

 

И древност и съвременност събрали

спонтанно изповядвахме Страстта,

а мостове, канали, катедрали

ни водеха отвъд реалността...

 

...Разбирахме се с думите на жеста,

телата пък по свой си начин там

танцуваха в любовната фиеста

и бе нощта на Лудостта ни Храм...

 

15.07.2010.   д-р Коста Качев

 

                                                    

*Риалто е мост на Канале гранде във

Венеция

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...