Любов във Венеция...

                               ... една нощ  във Венеция

Като във филм ( нали Светът е сцена,

а там актьори сме поне веднъж!)

разпръскваха гондолите край мене

приятни капки летен морски дъжд...

Объркал бях посоките и вече

Риалто* търсех повече от час-

звездите от надвисналата вечер

подреждаха небесният атлас...

От къщите разляти светлините

се къпеха в каналите, а там

и Вятърът вечерен със звездите

танцуваше от лудост обладан...

Тогава я видях: като Богиня

пристъпваше във синкавия здрач

със хубост невъзможна- постижима,

но в думи на вълшебник- разказвач...

Навярно бе разбрала, че се лутам

та спря с усмивка питаща до мен-

въпроса си опитах да пробутам

аз на английски малко развален.

Не ме разбра естествено, но хвана

ръката ми и ме поведе тя

по улиците на Венеция с покана

да ми покаже в тая нощ града...

Мълчахме дълго спрели на Риалто*,

Канале Гранде светеше под нас-

красиво, феерично, нереално!...

...Стояхме и мълчахме там в захлас...

А после във гондолата аз тайно

докоснах с длан разкошната коса-

не се отдръпна тя, тогава трайно

придърпах я през рамо начаса...

Мелодия далечна от китара

довея Вятър с вихър напорист-

внезапния му порив ме накара

да я целуна в сумрака сребрист...

Потрепна тя, но после се отпусна,

омекна и целуна ме без страх...

А устните те й!.. Ах, ония устни-

не съм докосвал други като тях!..

Не знаех дума аз италиански,

освен „аморе”- значещо любов

и две-три песни неаполитански,

но с жестове да споря бях готов,

че Любовта е винаги безумна

и тъй внезапно ни връхлита тя,

че няма обяснение разумно

за тая нелогичност на страстта...

По уличките тесни на Венеция

безсънни, уловени за ръка

на Любовта в чаровната проекция

изгубени вървяхме из нощта...

И древност и съвременност събрали

спонтанно изповядвахме Страстта,

а мостове, канали, катедрали

ни водеха отвъд реалността...

...Разбирахме се с думите на жеста,

телата пък по свой си начин там

танцуваха в любовната фиеста

и бе нощта на Лудостта ни Храм...

15.07.2010.   д-р Коста Качев

*Риалто е мост на Канале гранде във

Венеция