7.03.2012 г., 8:33

Любов във Венеция...

947 0 1

   Любов във Венеция...

                                

                               ... една нощ  във Венеция

 

Като във филм ( нали Светът е сцена,

а там актьори сме поне веднъж!)

разпръскваха гондолите край мене

приятни капки летен морски дъжд...

 

Объркал бях посоките и вече

Риалто* търсех повече от час-

звездите от надвисналата вечер

подреждаха небесният атлас...

 

От къщите разляти светлините

се къпеха в каналите, а там

и Вятърът вечерен със звездите

танцуваше от лудост обладан...

 

Тогава я видях: като Богиня

пристъпваше във синкавия здрач

със хубост невъзможна- постижима,

но в думи на вълшебник- разказвач...

 

Навярно бе разбрала, че се лутам

та спря с усмивка питаща до мен-

въпроса си опитах да пробутам

аз на английски малко развален.

 

Не ме разбра естествено, но хвана

ръката ми и ме поведе тя

по улиците на Венеция с покана

да ми покаже в тая нощ града...

 

Мълчахме дълго спрели на Риалто*,

Канале Гранде светеше под нас-

красиво, феерично, нереално!...

...Стояхме и мълчахме там в захлас...

 

А после във гондолата аз тайно

докоснах с длан разкошната коса-

не се отдръпна тя, тогава трайно

придърпах я през рамо начаса...

 

Мелодия далечна от китара

довея Вятър с вихър напорист-

внезапния му порив ме накара

да я целуна в сумрака сребрист...

 

Потрепна тя, но после се отпусна,

омекна и целуна ме без страх...

А устните те й!.. Ах, ония устни-

не съм докосвал други като тях!..

 

Не знаех дума аз италиански,

освен „аморе”- значещо любов

и две-три песни неаполитански,

но с жестове да споря бях готов,

 

че Любовта е винаги безумна

и тъй внезапно ни връхлита тя,

че няма обяснение разумно

за тая нелогичност на страстта...

 

По уличките тесни на Венеция

безсънни, уловени за ръка

на Любовта в чаровната проекция

изгубени вървяхме из нощта...

 

И древност и съвременност събрали

спонтанно изповядвахме Страстта,

а мостове, канали, катедрали

ни водеха отвъд реалността...

 

...Разбирахме се с думите на жеста,

телата пък по свой си начин там

танцуваха в любовната фиеста

и бе нощта на Лудостта ни Храм...

 

15.07.2010.   д-р Коста Качев

 

                                                    

*Риалто е мост на Канале гранде във

Венеция

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...