5 may 2019, 19:43

Любов за подслон

  Poesía
3.2K 23 25

Полудялото чувство на мрака

с изтънелия сърп на нощта

е любов, дето вечно ни чака

и не гасне дори в пепелта...

От любов ли сърцето получи

рана огнена, белег до гроб?

От раздели ли то се научи

да излива сълзите в потоп?

Погледни ме, любов, със очите,

във които изгарях, мечтах...

Отнеси ме, съдба, в дълбините

океански, на страх и на грях!

Оглушала от буря човешка.

Онемяла в мълчащия стон...

Не, не моля стихия за прошка!

Не, не искам любов за подслон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Любов за подслон - 2 🇧🇬

Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...
1.9K 12 20

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...