May 5, 2019, 7:43 PM

Любов за подслон

  Poetry
3.2K 23 25

Полудялото чувство на мрака

с изтънелия сърп на нощта

е любов, дето вечно ни чака

и не гасне дори в пепелта...

От любов ли сърцето получи

рана огнена, белег до гроб?

От раздели ли то се научи

да излива сълзите в потоп?

Погледни ме, любов, със очите,

във които изгарях, мечтах...

Отнеси ме, съдба, в дълбините

океански, на страх и на грях!

Оглушала от буря човешка.

Онемяла в мълчащия стон...

Не, не моля стихия за прошка!

Не, не искам любов за подслон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Любов за подслон - 2 🇧🇬

Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...
1.9K 12 20

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...