May 5, 2019, 7:43 PM

Любов за подслон

  Poetry
3.2K 23 25

Полудялото чувство на мрака

с изтънелия сърп на нощта

е любов, дето вечно ни чака

и не гасне дори в пепелта...

От любов ли сърцето получи

рана огнена, белег до гроб?

От раздели ли то се научи

да излива сълзите в потоп?

Погледни ме, любов, със очите,

във които изгарях, мечтах...

Отнеси ме, съдба, в дълбините

океански, на страх и на грях!

Оглушала от буря човешка.

Онемяла в мълчащия стон...

Не, не моля стихия за прошка!

Не, не искам любов за подслон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Любов за подслон - 2 🇧🇬

Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...
1.9K 12 20

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...