Любов за подслон
Полудялото чувство на мрака
с изтънелия сърп на нощта
е любов, дето вечно ни чака
и не гасне дори в пепелта...
От любов ли сърцето получи
рана огнена, белег до гроб?
От раздели ли то се научи
да излива сълзите в потоп?
Погледни ме, любов, със очите,
във които изгарях, мечтах...
Отнеси ме, съдба, в дълбините
океански, на страх и на грях!
Оглушала от буря човешка.
Онемяла в мълчащия стон...
Не, не моля стихия за прошка!
Не, не искам любов за подслон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
