ИнаКалина
499 11935
5.05.2019 г., 19:43 ч.

Любов за подслон 

  Поезия
1913 19 21

Полудялото чувство на мрака

с изтънелия сърп на нощта

е любов, дето вечно ни чака

и не гасне дори в пепелта...

От любов ли сърцето получи

рана огнена, белег до гроб?

От раздели ли то се научи

да излива сълзите в потоп?

Погледни ме, любов, със очите,

във които изгарях, мечтах...

Отнеси ме, съдба, в дълбините

океански, на страх и на грях!

Оглушала от буря човешка.

Онемяла в мълчащия стон...

Не, не моля стихия за прошка!

Не, не искам любов за подслон!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Любов за подслон - 2
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява. ...
  932  11  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Карла.
  • Супер е! Уникално... Прочетох на един дъх...
  • Благодаря, Таня.
  • Красив стих!
  • Благодаря, Владимире.
  • Изключително произведение и брилянтен ритъм. Прекрасно послание. Поздравявам ви.
  • Благодаря, Иване!
  • Да, наистина любовта е такава, но за съжаление всички влюбени са омагьосани и не могат да разсъждават правилно. Поздравления за позицията и поетичната ефирност!
  • Благодаря ти, Пепи! Надеждата наистина е в заритото в пепелта въгленче... Много красиво, Явление! Може би, защото плановете на Господ за нас, са различни от нашите... Благодаря ти от сърце!
  • Ето и едно от мен.
    Защо отлита любовта и ни нанася тежки рани?
    Защо ни иде да крещим и чувстваме се изиграни?
    Но идва миг в живота колеблив в който всеки
    ще научи, че яиста, Истинска любов
    единствено чрез Господ ще получи!
  • Любовта и надеждата са сестри, няма как да угасне никоя, щом другата я има. Поздрави, Ина!
  • Благодаря, Стойчо за лиричния коментар! Благодаря ти, Наде. Иржи, права си - подсонът не е достатъчен изглежда, сърцето все иска огън, който да разпалва въглените, но пък е пристан и утеха...Благодаря ти сърдечно!
  • Когато сърцето страда,то очаква дори малка надежда/подслона/ и ти не го отказвай,Краси,той може да се превърне в нещо голямо и прекрасно!...
  • Познато...
  • Ех,да може,как искам
    да ти направя подслон,
    за да опазя искрица
    топлина от любовния ти стон!
  • Мариана, Благодаря! За прочита, за коментара, за споделеното...
  • Благодарност за поздравленията от сърце, Гавраил, Юри, Лия, Иван, Вили, Антоан, Ангелче... Оказа се, че тази изповед се изля във втора част, но дали е финална, не знам...
  • Красиво и малко тъжно..., Защо се нуждаем от стихията?, Свършва ли любовта, когато се превърне в подслон? Много ми хареса.
  • Прочувствен любовен ритмичен стих! Поздравления!
  • Силни чувства в много поезия.Поздравление!
Предложения
: ??:??