Любов за подслон
Полудялото чувство на мрака
с изтънелия сърп на нощта
е любов, дето вечно ни чака
и не гасне дори в пепелта...
От любов ли сърцето получи
рана огнена, белег до гроб?
От раздели ли то се научи
да излива сълзите в потоп?
Погледни ме, любов, със очите,
във които изгарях, мечтах...
Отнеси ме, съдба, в дълбините
океански, на страх и на грях!
Оглушала от буря човешка.
Онемяла в мълчащия стон...
Не, не моля стихия за прошка!
Не, не искам любов за подслон!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
