29 jun 2012, 22:46

Любовен детектив

785 0 0

1. Тишината край мен цари,

   а на небосвода звездите греят.

   Сам, осветен от лунните лъчи,

   чакам буйни реки в мен да

   се влеят.

 

2. Реки от любов,

    реки, озаряващи един живот.

    Реки на ново начало,

    реки бистри като кристал.

    Та да се огледам в това огледало,

    да почувствам блаженство,

    да се почувствам бял.

 

3. Време е да разчупя рутината,

    оковала ме със своите окови.

    Време е да отворя вратата

    към безценни мигове нови.

 

4. Ще следвам своя път по звездите,

    път, водещ към щастие,

    път, сбъдващ мечтите.

    Време е да напрегна своите крака,

    време е да потърся любовта.

  

   

   

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...