Jun 29, 2012, 10:46 PM

Любовен детектив

  Poetry » Love
790 0 0

1. Тишината край мен цари,

   а на небосвода звездите греят.

   Сам, осветен от лунните лъчи,

   чакам буйни реки в мен да

   се влеят.

 

2. Реки от любов,

    реки, озаряващи един живот.

    Реки на ново начало,

    реки бистри като кристал.

    Та да се огледам в това огледало,

    да почувствам блаженство,

    да се почувствам бял.

 

3. Време е да разчупя рутината,

    оковала ме със своите окови.

    Време е да отворя вратата

    към безценни мигове нови.

 

4. Ще следвам своя път по звездите,

    път, водещ към щастие,

    път, сбъдващ мечтите.

    Време е да напрегна своите крака,

    време е да потърся любовта.

  

   

   

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Начев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...