1. Тишината край мен цари,
а на небосвода звездите греят.
Сам, осветен от лунните лъчи,
чакам буйни реки в мен да
се влеят.
2. Реки от любов,
реки, озаряващи един живот.
Реки на ново начало,
реки бистри като кристал.
Та да се огледам в това огледало,
да почувствам блаженство,
да се почувствам бял.
3. Време е да разчупя рутината,
оковала ме със своите окови.
Време е да отворя вратата
към безценни мигове нови.
4. Ще следвам своя път по звездите,
път, водещ към щастие,
път, сбъдващ мечтите.
Време е да напрегна своите крака,
време е да потърся любовта.
© Мирослав Начев All rights reserved.