29.06.2012 г., 22:46

Любовен детектив

783 0 0

1. Тишината край мен цари,

   а на небосвода звездите греят.

   Сам, осветен от лунните лъчи,

   чакам буйни реки в мен да

   се влеят.

 

2. Реки от любов,

    реки, озаряващи един живот.

    Реки на ново начало,

    реки бистри като кристал.

    Та да се огледам в това огледало,

    да почувствам блаженство,

    да се почувствам бял.

 

3. Време е да разчупя рутината,

    оковала ме със своите окови.

    Време е да отворя вратата

    към безценни мигове нови.

 

4. Ще следвам своя път по звездите,

    път, водещ към щастие,

    път, сбъдващ мечтите.

    Време е да напрегна своите крака,

    време е да потърся любовта.

  

   

   

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...