26 sept 2007, 15:48

ЛЮБОВЕН ДЪЖД 

  Poesía
1072 0 30
 

Валеше дъжд, а ние се целувахме

със нежен шепот, сгушени сами...

На устните горещи се любувахме,

препускайки по парещите спомени...

Сълзи по бузите болезнено се леят

и сливат се със капчиците дъжд.

Надеждите незрящи са, болеят...

изгубени в следите си... мираж.

Осиротели сякаш сме без ласките,

взаимно споделени в утринта...

Издъхващи нюанси в краските,

на спътница ненужна - самота!

Завързахме целувките в очакване,

на повея от дивната любов...

Отми дъждът изгубено стенание,

докосвайки очите ни без зов...

И пътищата бавно се разделят,

сълзите си оставяйки... след нас.

А мислите пресъхнали немеят...

застинали в тъга... угаснал глас!

Валеше дъжд, а ние се целувахме,

изпивахме до болка... есента.

Белязала усмивките със спомена,

притихнал в нотките на песента...


...

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??