ЛЮБОВЕН ДЪЖД
Валеше дъжд, а ние се целувахме
със нежен шепот, сгушени сами...
На устните горещи се любувахме,
препускайки по парещите спомени...
Сълзи по бузите болезнено се леят
и сливат се със капчиците дъжд.
Надеждите незрящи са, болеят...
изгубени в следите си... мираж.
Осиротели сякаш сме без ласките,
взаимно споделени в утринта...
Издъхващи нюанси в краските,
на спътница ненужна - самота!
Завързахме целувките в очакване,
на повея от дивната любов...
Отми дъждът изгубено стенание,
докосвайки очите ни без зов...
И пътищата бавно се разделят,
сълзите си оставяйки... след нас.
А мислите пресъхнали немеят...
застинали в тъга... угаснал глас!
Валеше дъжд, а ние се целувахме,
изпивахме до болка... есента.
Белязала усмивките със спомена,
притихнал в нотките на песента...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
