8 may 2008, 19:49

Любовен хербарий

  Poesía
1.3K 0 11

Красиво беше в моите очи.

Цвете сред овощната градина.

Откъснах те, а знаех, че боли,

когато друг пред мене те подмина.

 

Ухаеше на цвят и на мечти

и беше толкова непредвидима.

Набързо пусна своите бодли.

Без тях едва ли рози има?

 

Поливах те с любов и със сълзи,

а ти накланяше глава ранима.

Стопи се за броени дни,

но аз изгарях да те имам.

 

Сега си част от мойта икебана.

Страница в любовния сценарий.

Цвете като тебе друго няма.

Мое си, дори като хербарий! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...