8 may 2008, 19:49

Любовен хербарий

  Poesía
1.2K 0 11

Красиво беше в моите очи.

Цвете сред овощната градина.

Откъснах те, а знаех, че боли,

когато друг пред мене те подмина.

 

Ухаеше на цвят и на мечти

и беше толкова непредвидима.

Набързо пусна своите бодли.

Без тях едва ли рози има?

 

Поливах те с любов и със сълзи,

а ти накланяше глава ранима.

Стопи се за броени дни,

но аз изгарях да те имам.

 

Сега си част от мойта икебана.

Страница в любовния сценарий.

Цвете като тебе друго няма.

Мое си, дори като хербарий! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...